Постинг
14.12.2010 17:10 -
MATIA BAZAR - BRIVIDO CALDE
ГОРЕЩА ТРЪПКА - МАТИЯ БАЗАР
Пронизана от една гореща тръпка...
заради луди сънища, по - големи от мен...
преживявайки хиляди емоции противоположни...
тръгвам отново от теб...
между хилядите ноти на живота, събрани...
и хоризонти, които вече не виждам...
объркано между изморени картини...
се появяваш и ти...
Знаеш ли...толкова много мисля за теб...
знаеш ли...толкова много те чувствам...
и все повече...
Чаках те толкова дълго...
мисля за теб толкова много...
пътува...
съзнанието...из моите спомени...
пътува...обгърнато в тъга по теб...
остава...
сладката нежност, която...
оставя...
времето...което се спира в теб...
Очи...
за хоризонти... в залези, които бих искала...
ръце
се стискат...
върху изморени и крехки сърца...
време...
което не кара да остарее една снимка...
оттогава остава...
празнината от вътре...
В онези мъгли...разнесени от вятъра...
между лабиринти от сини кристали...
се появява лицето...
на онзи, който си е отишъл...
и няма да се върне повече...
Знаеш ли...мисля толкова много за теб...
знаеш ли...чувствам те толкова много...
пътува...
съзнанието из моите спомени...
пътува...
пътува обгърнато в тъга по теб...
като...
светлината...на един луд диамант..., който...
остава завинаги...
завинаги в очите...
в хоризонти...
в залези, които бих искала...
Време...
което не кара да остарява една снимка...
винаги...
истории...
на хора, еднакви с нас.
Пронизана от една гореща тръпка...
заради луди сънища, по - големи от мен...
преживявайки хиляди емоции противоположни...
тръгвам отново от теб...
между хилядите ноти на живота, събрани...
и хоризонти, които вече не виждам...
объркано между изморени картини...
се появяваш и ти...
Знаеш ли...толкова много мисля за теб...
знаеш ли...толкова много те чувствам...
и все повече...
Чаках те толкова дълго...
мисля за теб толкова много...
пътува...
съзнанието...из моите спомени...
пътува...обгърнато в тъга по теб...
остава...
сладката нежност, която...
оставя...
времето...което се спира в теб...
Очи...
за хоризонти... в залези, които бих искала...
ръце
се стискат...
върху изморени и крехки сърца...
време...
което не кара да остарее една снимка...
оттогава остава...
празнината от вътре...
В онези мъгли...разнесени от вятъра...
между лабиринти от сини кристали...
се появява лицето...
на онзи, който си е отишъл...
и няма да се върне повече...
Знаеш ли...мисля толкова много за теб...
знаеш ли...чувствам те толкова много...
пътува...
съзнанието из моите спомени...
пътува...
пътува обгърнато в тъга по теб...
като...
светлината...на един луд диамант..., който...
остава завинаги...
завинаги в очите...
в хоризонти...
в залези, които бих искала...
Време...
което не кара да остарява една снимка...
винаги...
истории...
на хора, еднакви с нас.
Вълнообразно
